Втори пенсии от частни пенсионни фондове и парите на пенсионерите в тях. Тема, която през миналата година беше широко дискутирана заради неизгладените текстове в законите и заради опасността от непропорционалното отнемане от спестяванията на хората. 

Към днешна дата темата заглъхна, заради тежката пандемия от коронавирус в страната и света. Карантината накара хората да следят единствено информационния поток за здравните страни на въпроса, а другите теми останаха малко встрани. Факт е обаче, че пандемията предизвика освен здравна криза и икономически шок. За няколко дни пазарите се сринаха, петролът поевтиня неколкократно, а държавите и ценралните банки наливат трилиони долари в опит да спасят бизнес, икономика и служители. 

Какво общо има това с пенсионните фондове? Накратко - те инвестират събраните задължителни вноски на бъдещите пенсионери именно на световните пазари. Така се получава доходност, от която печелят и те и самите вложители. 

Още в края на миналата седмица Клуб Z получи сигнал, че доходността по някои партиди е паднала драстично. Повечето пенсионни дружества позволят на хората да следят в реално време натрупванията и така е забелязана разликата. Разбира се, това е очаквано развитие на нещата и вина трудно може да бъде намерена.

Все пак редакцията потърси отговори от компетентните към този момент дружества, обединени в Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Зададохме няколко въпроса към организацията още миналият петък. 

Отговорите се забавиха, но след няколко телефонни обаждания бяха получени днес следобяд. Прави впечатление, че те не са конкретни и опитват да внушат, че всичко в системата е наред и проблеми няма. В интерес на истината е нормално фондовете да се пазят от конкретни отговори, защото ситуацията се променя всеки ден и точни данни едва ли биха могли да се дадат. Тях ще видим от докладите на Комисията за финансов надзор (КФН). Все пак някакви заключения могат да се направят. Накратко - при всички положения доходността в дружествата е пострадала от кризата. Все пак сривът не е огромен и при добро стечение на обстоятелствата може да бъде наваксан. 

В какво инвестират фондовете? 

Краткият отговор - в акции, държавни ценни книжа, корпоративни, общински облигации и други финансови инструменти. Дългият е, че българското законодателство задължава частните фондове да инвестират голямата част от парите в така наречените нискорискови активи. Тоест - инвестира се консервативно. Разпределението е следното - около 30% отиват в дялови ценни книжа или т.нар. акции, които са малко по-рисков актив. Голямата част от парите обаче се инвестират в дългови инструменти, най-вече държавни облигации. Те са нещо като спасителен пояс, особено по време на кризи. Просто защото държавите фалират доста по-рядко от компаниите. 

През миналата седмица и в началото на тази седмица станаваме свидетели на рязко потъване на основните индекси на международните пазари. Американските Дау Джоунс и S&P 500 потънаха с огромни проценти - между 20% и 25%, същото се случи и с европейските DAX и Stoxx 600, които дори регистрира спадове от по 30%.

Колко е загубата? 

Според официалният отговор на БАДДПО - "процентната промяна  в цените на пенсионните дялове е десетократно по-ниска от регистрираните напоследък негативни движения на международните борсови индекси".

Тоест, въпреки че отговорите не посочват никакви конкретни числа, можем да заключим, че доходността във фондовете е спаднала средно с между 2 и 3%. Разбира се, за всеки фонд на пазара цифрата е различна, но вероятно около тези проценти е истината. 

Данните се потвърждават и от системата на Комисията за финансов надзор, която последно е публикувала стойността на изменението за 17 март на тази година. Там ясно можем да видим, че спадът започва в края на февруари или моментът, в който кризата започна да се отключва. 

Снимка: КФН Движението на един дял в УПФ към 17 март
вижението на един дял в Универсален пенсионен фонд към 17 март. Снимка: КФН

КФН ще излезе с доклад, който би трябвало да финализира числата и тогава ще могат да се правят конкретни заключения. В момента сигурно е, че спадове бележат всички форми на фондовете - от професионалните, през универсалните и тези за допълнително пенсионно осигуряване.

Липсата на конкретика в отговорите на асоциацията не ни дава възможност да говорим за номинален спад в доходността. Относно това колко са засегнатите хора - всички. Фондовете не инвестират парите на отделни лица, а инвестират на база цялата събрана сума. Загубите се разпределят равномерно, така че щета има за всички. 

Какво казват дружествата? 

Както вече казахме - в отговорите на асоциацията няма конкретика. Все пак от там имат няколко послания. 

"На фона на сериозните движения и спадове  на международните борси, пенсионноосигурителните дружества продължават да изпълняват своите задължения и да управляват благоразумно пенсионните портфейли, следвайки изработени Планове  за продължаване работата на бизнеса в условията на извънредна ситуация, като предприемат наред с това и  необходимите мерки за смекчаване на пазарните рискове и ограничаване на отрицателните ефекти върху портфейлите и стойността на самите дялове, които се отнасят за всички партиди на осигурените лица във фондовете."

Тоест - признание, че отрицателни ефекти има, но и обещание, че се работи по смекчаване на пазарните ефекти. 

Отговор въпреки липсата на конкретика се получава и от някои други изречения в становището. Така например от асоциацията казват, че според тях не трябва да се прави "моментна снимка на измененията на дяловете, по-скоро е важно да се изчака и анализира на следващ етап, защото пазарите са непредвидими и силно колебливи, особено в подобни краткосрочни форс мажорни ситуации".

Припомнят, че ситуацията се променя с часове и че не бива да се бърза с изводите. 

Изводи

Неизбежно е доходността да последва кривата надолу при срива на борсите. Все пак законът към момента се оказа стабилна основа за липсата на тежко потъване от страна на фондовете. Важно е да се знае, че никой не е загубил пари от реално вложените, загубена е само част от доходността, тоест спечеленото отгоре. Все пак загубите могат да станат много по-големи, ако последват нови сривове. Може обаче и да последва възстановяване. 

Към момента ясно е, че загуби със сигурност има и е добре те да бъдат навременно комуникирани. В края на годината ще излезе статистиката на КФН за доходността и тогава ще можем да правим генерални изводи, още повече, че ще можем да я съпоставим с инфлацията, която към този момент държи сравнително високи нива.